БРАВО, СИДОНИЯ!

Интервю със Сидония Радева

КА: Как се зароди любовта ти към готвенето?
СР: Готвенето е традиция в нашето семейство, което, между другото, е доста голямо. Баба ми винаги е обичала да готви, майка ми също и разбира се, у мен много рано се зароди любовта към готварството. Беше смесица между необходимост и любопитство, а аз самата съм приготвила стотици рецепти, описани в тетрадките.

КА: Кога реши да започнеш да се занимаваш професионално с готвене?
СР: Вярвате или не, реших, че искам това да се превърне в моя професия, когато беше основана Академията. Преди това работех в ресторанта на майка ми, където приготвях храна за 250 – 300 души. А има огромна разлика в това да приготвиш супа за толкова много хора и да направиш една порция, но с необходимата техника, за да се получи наистина от висша класа. Затова видях в Ейч Ар Си Кулинари Академи възможността за себе си. Международна академия, инструкторите са чуждестранни професионалисти с огромен опит, придобит по целия свят, обучението е на английски език, има невероятни стажове, включени в програмата и всичко това те поставя една крачка пред другите.

КА: Кое те впечатли най-много в Кулинарната Академия?
СР: Изключително впечатление ми направи самия процес на обучение. Той комбинира практика и теория по уникален начин – учиш бизнес комуникации, калкулиране, снабдяване, доставки, как да подбереш и обучиш персонал за ресторант – все много важни неща ако мечтата ти е да станеш собственик на ресторант.

КА: Има ли нещо, което няма да забравиш по време на обучението си в Ейч Ар Си Кулинари Академи?
СР: Никога няма да забравя практическата част, възможността да работя с такова професионално оборудване и, разбира се, презентациите накрая на деня.

КА: Какво би казала на настоящите и бъдещи студенти на Академията?
СР: Няма да ги лъжа, че е лесно, напротив. Но на тях им се дава възможност да се докажат, да покажат, че са амбициозни и да следват мечтите си, затова трябва да я сграбчат и да не я пускат. Няма място за колебание при това страхотно професионално образование с чудесни възможности да пътуваш извън България и да натрупаш международен опит.

КА: Споменавайки пътуване, как протече стажът ти?
СР: По време на четвърти семестър бях в САЩ, в ресторант с една звезда Мишлен. Не беше типичният стаж, както може би мнозина си го представят – те имаха пълно доверие в мен, окуражаваха ме да опитвам различни неща, да вярвам в себе си. Обичах работата си, атмосферата, приятелските отношения между колегите. Шеф-готвачите са обичани и готвят от сърце за своите клиенти. Отношенията с клиентите са от огромно значение и често шеф-готвачите биват поздравявани за техните ястия.

КА: Как стана така, че твой десерт беше избран да бъде включен в менюто на ресторант със звезда Мишлен в САЩ?
СР: Както вече казах, хората там ме насърчаваха да експериментирам. Така че това беше невероятна възможност за мен – опитвах почти всичко, правех грешки, после опитвах отново и се стараех да оправдая очакванията им. Един ден решиха да направят състезание и задачата беше да приготвим ягодов десерт. Аз направих Шоколадово бутер тесто с шоколадов крем-ганаш, ментов сладолед с шоколадов чипс и ягодово карпачо, което те нарекоха Ягодово карпачо. Ако питате мен, много рядко може да срещнете мексиканец, който да ви попита как нещо е било направено, но с този десерт аз провокирах това да се случи. Всички много харесаха десерта, бяха изумени и искаха веднага да го включат в менюто си. В допълнение ме накараха да приготвям десерт по мой избор всеки вторник за специалното меню с пиле. И не само това, а и се чудеха дали да не сменят гамата от десерти, така че да е на нивото на моя. Усещането беше невероятно, сбъдната мечта. Следващата ми мечта е да развия ресторанта Сидония – Lord of the Chefs така, че скоро да получи звезда Мишлен.

КА: Какво ти помогна да спечелиш Lord of the Chefs?
СР: Това, което ми помогна най-много, го научих от шеф-инструктора ми Робин Виляреал – да гледам на готвенето като на изкуство. От него научих как да влагам цялата си енергия, страст и част от себе си в процеса на приготвяне на ястията. Тогава нещата наистина се случват.

КА: Коя беше най-трудната част от състезанието?
СР: Сблъсъкът на личности и лицемерието.

КА: Благодарим ти много за това интервю. Има ли нещо, което би искала да споделиш с нас?
СР: Искам да благодаря на целия екип на Ейч Ар Си Кулинари Академи и най-вече на моите преподаватели там!